Четвъртият епизод на подкаста ,,Step into Branding“ е посветен на силата на бранда и комуникацията като инструмент за социална промяна, с фокус върху видимостта и приобщаването на хората с увреждания. Гост е Стефан Виет – дигитален маркетолог, активист и съосновател на The Variant, първата хибридна комуникационна агенция в България, водена от хора с разнообразни способности. Още в началото става ясно, че разговорът няма да бъде теоретичен, а дълбоко личен и практичен, основан на реалния опит на Стефан като човек с увреждане и професионалист в сферата на комуникациите.

Стефан дефинира „видимостта“ не като това да бъдеш просто забелязан, а като това да бъдеш възприет правилно. За него истинската видимост означава да бъдеш виждан като пълноценен човек – с професия, мнение, чувство за хумор, слабости и амбиции, а не само през призмата на увреждането. Той споделя, че личната му трансформация е започнала в момента, в който е спрял да се обяснява какво не може и е започнал да показва как живее и работи. Така видимостта се превръща от защитна позиция в естествено присъствие.

В разговора се засяга и темата за личния бранд, особено когато си част от маргинализирана група. Според Стефан това носи двойна отговорност. От една страна, той иска да бъде автентичен и честен със себе си и аудиторията си. От друга страна, осъзнава, че за много хора е първият досег с човек в инвалидна количка, което влияе върху начина, по който те ще възприемат хората с увреждания като цяло. Неговият личен бранд съзнателно избягва крайностите – той не иска да бъде възприеман нито като герой, нито като изключение, а като част от нормалността.

Сериозна част от разговора е посветена на стереотипите. Стефан посочва, че хората с увреждания често са представяни или като вдъхновяващи герои, или като тежест за обществото. И двата образа са еднакво вредни, защото отнемат човешкото измерение. Той подчертава, че проблемът не е толкова в телата на хората с увреждания, колкото в средата и в начина, по който обществото говори за тях. Комуникацията, която ги представя единствено чрез липси и страдание, ги изключва. Комуникацията, която ги показва като активни участници в обществото, им дава глас и място.

Работата на The Variant е представена като пример за такъв тип комуникация. Агенцията използва бранда като инструмент за „превод“ – превод на сложни и чувствителни теми на нормален, човешки език. Вместо да обясняват уврежданията, те показват живота в контекст: хора с увреждания, които работят, спортуват, имат семейства и интереси. Така се избягват както героизирането, така и съжалението. The Variant също така се позиционира не като типична неправителствена организация, а като реален бизнес партньор, който показва на компаниите, че включването на хора с увреждания има смисъл и реален потенциал.

Стефан подчертава, че честността е ключът към това една история да бъде не просто чута, а разбрана. Перфектните, лъскави разкази отблъскват, защото хората усещат, че не са истински. Това важи особено в контекста на социалните мрежи, където постоянното показване на „перфектен живот“ влияе негативно на психичното здраве. Затова, когато говори за достъпност, Стефан избира да разказва лични, конкретни ситуации – например как липсата на скосен тротоар може да промени целия му ден. Хората разбират много по-добре чрез преживяване, отколкото чрез абстрактни политики и дефиниции.

По отношение на комуникацията на социални каузи, той настоява за баланс между емоция, факти и действия. Прекалената емоция може да умори или да отблъсне, а действията без смисъл се превръщат в шум. Силната комуникация ясно показва защо даден проблем е важен, какво не работи, какво може да се промени и как аудиторията може да стане част от решението. Особено важно е хората с увреждания да бъдат активна част от комуникационния процес, а не просто негов обект.

Стефан обръща внимание и на формата. В съвременната среда най-ефективни са кратките видеа, защото са директни, достъпни и позволяват човешко присъствие. Често едно видео, заснето с телефон и ясно послание, е по-силно от перфектно продуцирана кампания. Това прави комуникацията демократична и достъпна за всеки.

Ясно е разграничена и разликата между стандартната реклама и социалната комуникация. Докато рекламата продава, социалната комуникация изгражда доверие. Затова автентичните гласове и инфлуенсърите играят важна роля – не чрез преувеличение, а чрез споделен опит. Показването на „малките победи“, хората зад каузата и пътя към решението е по-важно от демонстрирането на крайния резултат.

В края на разговора Стефан говори за страха, който много хора и организации изпитват, когато трябва да говорят за различието. Според него този страх идва от непознатото и може да бъде преодолян с прост въпрос, с търпение и с готовност да слушаш. Не бива да се страхуваме да грешим, защото мълчанието е най-голямата бариера. Социалните мрежи, според него, са лупа – те могат да усилят стереотипите, но могат и да ги разрушат, в зависимост от това кой държи камерата и с каква цел.

Стефан дава конкретни примери за реална промяна, постигната чрез комуникация – от промяната в отношението на децата и младите хора към него, до премахването на абсурдна и неизползваема рампа след видео, което е показало проблема публично. В заключение той обобщава, че комуникацията не просто прави хората с увреждания видими, а показва, че те винаги са били тук. Въпросът е дали обществото е готово да ги приеме като равни – и Стефан изразява умерен, но ясен оптимизъм, че тази промяна вече започва да се случва.

Чухте целия подкаст тук.